Уловката на перфекционизма

Перфекционизмът е проблем, който най-малко е видим като проблем. Борбата за върхови постижения означава да се ръководите от високи стандарти, постоянно да вдигате летвата, да надминавате очакванията и да приемате нови предизвикателства. Тогава защо перфекционизмът се намесва в постигането на целите?

Какво е перфекционизмът?

Перфекционизмът е желанието и вътрешното очакване за най-високо ниво на изпълнение. Проблеми на перфекционизма:

Понятията „идеално“ и „най-високо ниво“ са трудни за формулиране и почти невъзможно да бъдат оценени. Целите на перфекционистите са неуловими и абстрактни. Ако нещо не съответства на идеал – трябва да бъде отхвърлено, заменено или преправено. Резултатът под идеала е неприемлив.

Идеалите са относителни: дори ако всичко е предвидено и създадете нещо безупречно за всички, обстоятелствата могат да се променят и тогава идеалното творение ще престане да бъде такова.
Как да забележите перфекционизъма?

• Ние не се стремим да достигнем до долния клон на дървото. Водени от високи стандарти и стремеж към върхови постижения, ние решаваме, че минималният резултат е този, който ще попадне в книгата на рекордите на Гинес.
• Просто добре – малко е, резултатите трябва да са изключителни.
• Ние критикуваме нашите постижения и никога не знаем дали сме се постарали достатъчно.
• Постоянно се връщаме към нашия избор и се съмняваме в решенията, подценяваме постиженията.
• След като целта се постигне, ние изпитваме екстаз, но той не трае дълго. След като откриваме всеки дефект – ще започнем да се заяждаме, да губим съня си и се попитаме: „Защо не съм го направил по-добре?” „А ако решението ми не е правилно?”.
• Ние се притесняваме за мнението на някой друг и се опитваме да направим голямо впечатление. Трябва ни самоутвърждение или да се почувстваме одобрени. Другите очакват много от нас и ние не бива да ги разочароваме.
• Ние съдим другите и като перфекционисти, ние не позволяваме на себе си да живеем и на другите също. Въпреки че сме строги, но не и лицемерни: двойни стандарти не са позволени, а всички стандарти са по-строги и много над обикновените.
• Ние обичаме реда и не можем да живеем без него, ето защо имаме дълъг списък по азбучен ред, в който се подчертава важната информация – да се организира, поправи, да се махнат невидими частици прах и да се поддържа стерилност.
• Ако нещо не е съвършено – не можеш да спиш.
• Ние мислим много и отделяме много време за избора на формулировка, анализ, ревизия, обяснение, корекция и други тънкости.
• Обичаме малки неща и живеем в свят на малки неща, но също така забелязваме това, което другите не виждат. Ще проверим отново, отново ще проверим и отново ще проверим работата, защото в нея не трябва да има нито една грешка.
• Пропускаме основното нещо и не виждаме гората зад дърветата. Перфекционизмът е идеалният начин да се разсееш от основното нещо. Идеалът се превръща в самоцел и често забравяме за първоначалната цел.

Скритият механизъм на перфекционизъм: неспособността да се определят приоритетите.

Днес перфекционизмът е популярен и много хора гордо се класират като перфекционисти. Към днешна дата има два вида: положителен, нормален и отрицателен – невротичен перфекционизъм.
Положителните перфекционисти се борят за постижения и инвестират енергия в създаването на цели, решаването на проблеми и преодоляването на пречките. Постигането на целта е радост за тях и те се занимават със задачата, защото им придава удоволствие и има смисъл.

Положителните перфекционисти са здрави и емоционално стабилни хора.

Невротичните или негативните перфекционисти са другата страна на съвършения медал, а тази страна страда много.

Целта им е „да избягат от посредствеността“ и смисълът на живота не е във вроденото желание да се създаде нещо грандиозно, а в стремежа да се избяга от провала поради страх да бъдеш победен.

Докато идеалът е еднакво недостижим както за положителните, така и за отрицателните перфекционисти: първият е съсредоточен върху резултата, а вторият – на страха от провал.

Неизпълнената цел е тежък удар за негативните перфекционисти.

Самоконтрола е на първо място и трябва да бъде основното нещо.

Как „мирише“ целта?

Типът перфекционизъм зависи от целите, на които мозъкът ни дава приоритет. Не всички цели са равни: някои отблъскват, а други привличат. Това зависи от това, върху което се фокусираме – постигането на целта и постигането на резултата или избягването на негативни последици.

Първите цели са съдействащи, а вторите се наричат превантивни.

Първите цели (съдействащите) са лесни за поставяне и лесни за формулиране, защото задачите им лесно се установяват. Работата по съдействащата цел предизвиква радост и духовно издигане, и неуспехът не оскърбява.

Превантивните цели са за да се избегнат отрицателните резултати или да се намалят последиците. Например твърде чести медицински прегледи за защита от евентуанли здравословни проблеми или желание да не загубят работата си.

Превантивни цели са трудно постижими, защото непрекъснато ще трябва да бягате от това, което все още не е станало. Възможно е безпрепятствено да се преследва превантивна цел.

Преследване и постигането на превантивната цел предизвиква чувство на облекчение и удовлетворение, а невъзможността да се достигне – страх, вина и тревожност.

В този случай, положителните чувства са по-бледи и постигането им е утопия и поради това негативни чувства ще се са постоянен фон.

Целите на живота са сложни и могат да имат както съдействащи, така и превантивни функции.

Странични ефекти на перфекционизма:

Един от най-дълбоките анализи на митовете за перфекционизма, на който съм попадала, е този на проф. Брене Браун от университета в Хюстън, която посвещава над 12 години сериозна изследователска работа на изследване на уязвимостта.

Ето малко за размисъл на тези, които като мен се борят с перфекционизма:

Перфекционизмът не е стремеж към съвършенство. Перфекционизмът няма нищо общо със здравословния растеж и развитие. Перфекционизмът е защитен ход. Той е вярата, че ако вършим нещата перфектно, ще сведем до минимум или ще избегнем напълно болката от вината, упреците и срама. Перфекционизмът е двайсеттонният щит, който мъкнем със себе си с убеждението, че ни пази, когато всъщност ни пречи да бъдем забелязани.
 Перфекционизмът не е самоусъвършенстване. По своята същност той е свързан с нуждата от одобрение. Перфекционизмът е тревожна амбиция. Той е свързан по-скоро с мнението на околните, а да контролираш мнението на околните е напълно невъзможно, независимо колко време и енергия си готов да вложиш.
 Перфекционизмът не е ключ към успеха. Всъщност изследванията показват, че той възпрепятства развитието. Страхът, че ще се провалим, ще допуснем грешка, няма да отговорим на очакванията на хората и ще станем обект на критика, пречи на устремеността и води до тревожност, пропуснати възможности и житейски застой.
 Перфекционизмът не е начин за избягване на срама. Перфекционизмът е форма на срама. Когато се борим с перфекционизма, всъщност се борим със срама.
 Перфекционизмът е саморазрушителен по простата причина, че перфектното не съществува. Той е непостижима цел.

Перфекционизмът е лабиринт без изход и ни кара да работим за нищо.

Перфекционизмът е една от основните причини, поради които идеите ви остават в главата и не се реализират. Идеята е само да се излюпи, но перфекционизмът няма да я остави да процъфти. Докато един перфекционист мисли, други правят.

Разликата между перфекционизма и отлагането: основната характеристика на отлагането е отлагането на задачата, а в перфекционизма – отлагането на нейното завършване. За разлика от отлагането, работата просто не се свършва, защото не сме готови да покажем резултата и да го споделим.

Дори перфекционистите се затрудняват да поверят на някого задачата поради опасения, че ще трябва да поправят всичко след това. Ако искате да направите нещо добре, направете го сам.
Също така, перфекционистите поставят други напомпани летви и очакват, че те не само ще достигнат до тях, но и ще ги прескочат. И когато това не стане, те са разочаровани от хората. В същото време наказват тези, които не отговарят на техните по-високи стандарти.

Ако търсите източник на съмнение в себе си, тогава най-вероятно сте дете на перфекционисти.

Перфекционистите се радват на идеалния резултат по-рядко, отколкото го постигат. И попадат в капана на разочарованието – свършената работа никога не отговаря на техните стандарти. Реакцията на перфекционистите към отизвите е вина и срам. И заради това се губи използването на конструктивна критика и те стават обсебени от това, което се е объркало.

Можете да се гордеете само с един идеален резултат, което означава, че няма с какво да се гордеете.

Освен фрустрация, безпокойство и срам, перфекционизмът провокира много сериозни проблеми.

Хората с такава психика обикновено са по-податливи на депресия, защото животът не е съвършен.

Те имат хранителни разстройства: булимия и анорексия, защото тялото също не е съвършено.

Някои страдат от сексуална дисфункция, защото те не са идеални и в леглото.

Освен ниско самочувствие и обсесивно-компулсивни разстройства –„Или ще направя всичко перфектно или… няма да го правя“.

Смятат, че е трудно да общуват с други хора: те или мислят, че постоянно ги осъждат или очакват от хората, твърде много и с това развалят отношенията си с тях.

Перфекционистите са цинични и по-податливи на стрес, а също и по-малко доволни от живота, от себе си от другите.

Как да се справим с перфекционизма ?

Какво предлага като решение метода Theta Healing -Тета лечение?

Работа с тези модели на поведение и мислене и кое е убеждението, което стои в корена на това.

Целта е да се помогне на човека да се освободи от това подмолно чувство, че трябва да е перфектен.

Ето някой убежденията, с които може да се работи:

Избягване на безпорядък: Ненавиждам безпорядъка

Търсене на мнения: Трябва ми още едно мнение

Избягване на критика: Не ми пука какво казват другите

Избягване на грешки: Това е най-лошата торта в историята

Добавяне на окраска: Не мога да намеря правилните думи

Основното нещо: Не мога да спазвам краен срок…

Подробности: Ето списък с причини, поради които не мога…

Изображение на невежеството: Не мисля, че някой знае

Информиране на другите: Ето какво трябва да знаете

Загуба на контрол: Децата не трябва да изискват нищо

Оценка на пропуските: Още не съм изпълнил плана си за обаждания

Избягване на срам / смущение: Надявам се, че приятелите, които срещнах няма да питат защо още не съм напреднал с моята бизнес идея

Избягване на убеждението: Не искам да получавам лоши отзиви

Желая на всеки един да се чувства свободен човек!

Ако ти се разпознаваш в някой от случаите, описани в статията и искаш да промениш това, мога да ти помогна да го обсъдим!

Едно обаждане може да промени живота!

Свържи се с мен за да получаваш съвети и статии или за  безплатна предварителна среща !

Споделете статията с други, ако ви е харесала!

[ninja_form id=11]