Съжалението

От колко време съжалявате за нещо? Зададох този въпрос на приятели и чух повече или по-малко честни отговори.

След известно време съжаляваме не за нещата, които не сме купили, а за хората, с които не сме говорили.

Съжаленията са тъга/угризения за загубата, непоправимостта или невъзможността да се промени ситуацията.

Запомнете! Съжалението е живот в миналото!

1. За да се почувства комфортно след негативно преживяване, всеки човек преминава през няколко етапа – шок, отричане, агресия, недоволство, депресия, приемане. Може би сте на един от етапите на вашите съжаления: например гняв, когато обвинявате другите или съдбата за това, което ви се е случило. Или в депресия, когато се сблъсквате с необратимостта на събитията . Мъка от провален брак, самота, невъзможност да спасиш близък, който е болен, незавършено образование, неказани думи….
2. Незавършен опит. Стремим се да завършим това, което сме започнали, било то реално или метафорично. И тази енергия се съхранява в нашата психика. И още повече тя ни държи в енергията на миналото. А когато сме там, ние не можем да направи и нямаме енергия да направим крачка в бъдещето.
3. Токсично чувство за вина. Обвиняваме се за действията си, думите, които сме казали или не сме казали, ядосваме се на себе си, поемаме отговорност за всичко, което се е случило, без да отчитаме ролята на другите хора и случайни фактори, които също влияят на случващото се. Ето защо вината е токсична – тя ни трови .Всъщност самообвинението има за цел не толкова да разреши ситуацията, колкото да унищожи човек отвътре.

Самообвинението няма нищо общо с разкаянието или отговорността като конструктивни аспекти на вината. Това е начин да се отървете от контакта с отговорността, с другите хора, да не се срещате с нещо повече от собствения си гняв към себе си.

Важно е да си зададете въпроса: Можех ли по онова време, бидейки това, което бях тогава, да постъпя различно? Ще ти кажа предварително, не.

4. Неумение да си простиш, да приемеш своето несъвършенство и възможността да правиш грешки. Способността да приемаш себе си в различни качества и проявления е много важно умение, което се формира от убежденията ни. Начинът, по който ни приемат формира у нас навика за приемане и прощаване на себе си. Ако родителите ни обвиняват за всичко подред, не възприемат нашите грешки и искат да ни видят само като умели и перфектни, тогава в нас се формира вътрешен оценител и стандартизатор на поведение. Именно той вярва, че можем да направим всичко наведнъж по по-перфектен начин.
5. Неумение да сте състрадателни към себе си. Това важи особено за тези, които са били укорявани, че вечно грешат и формира същото отношение към себе си. Обикновено съжалението се свързва не с неутолимо желание да промените нещо в миналото, но с това, че не сте доволни от настоящето. Но помнете филма “Ефектът на пеперудата”: главният герой имаше много шансове да се върне в миналото, но всеки път действията му водеха до нещастия и дори до трагични ситуации в бъдеще.

Знаете ли от какво се страхувах най-много, когато реших да напусна съпруга си? Тоест, не самият факт на раздяла с човек, а че съм пропиляла толкова години.  Бях спряна от страха от съжалението, което може би ще ме посети един ден. Можете ли да си представите каква власт има над нас съжалението?

6. Животът във фантазията може да бъде по-приятен от реалността. „Как би могло да бъде“ е отклонение от собствения избор, невъзможността да се върви по собствен път в живота. Човекът е оставен във фантазии, че е можел да действа различно там и тогава.

Съжаленията не са напомняне за това, което сме направили лошо, а за това, което можем да направим по-добре.

7. Съжалението обикновено се появява, когато човек е недоволен от настоящето. Ако започнете да приемате тази реалност, можете да потърсите възможности за творческо решение, за да намерите начини за задоволяване на “гладни” нужди;
8. Съжалението също е свързано с чувство на безпокойство. Например за бъдещето. Тоест, човек не намира себе си в реалността (тук и сега), а живее в миналото и бъдещето;
9. И последно. Съжаление може да възникне, ако човек е направил нещо лошо по отношение на друг човек. Но тук също е важно да отбележите как сте научили, че сте се справили зле (може би това не е вашата представа за ситуацията). Също така, бихте ли могли да го направите по различен начин? Ако това е вашата идея, че сте се справили зле с човек. Какво ви спира да промените ситуацията “тук и сега”? Може би това е гордост или страх, или може би имате много нагласи в живота, че да избирате себе си е лошо.

Съжалението е един от трите стълба, с които работим в ТетаХийлинг на обучителните курсове и търсим дълбоките причини, които държат хората в миналото.

Ако ви е харесала темата, споделете с приятели!