РАБОТОХОЛИЗМА – ПРИСТАСТЯВАНЕ ЛИ Е ИЛИ ЛЮБОВ КЪМ РАБОТАТА

0
432

Работохоликът не трябва обезателно да обича да се труди, той просто не може да не работи. Както са например алкохолиците, които обичат да пият, но и не могат да не пият – в това е проблемът.

Работохолизмът е форма на зависимост от работата. Опасен ли е работохолизма?

Да. Като всяка една зависимост.

Много работохолици се страхуват да не би да изпаднат в самосъжаление, егоизъм, отдаване на капризите си, те не могат да се отнасят към себе си с уважение. Често при мен за консултация идват жени около тридесет години с такива проблеми. И най-вече, когато забременеят и излязат в майчинство. До тогава те са водили активен начин на живот и изведнъж попадат в някакво друго състояние, когато имат много свободно време и не знаят какво да правят с него.

Женският организъм не прощава пренебрегването му. Потвърждение за това е, че година след година се увеличава количеството на младите жени, които стават безплодни. Една от възможните причини за диагнозата – екстремален живот: постоянното пренапрежение, претоварване, хронична умора, липса на сън, непълноценно хранене, преобладаване на негативните емоции. Много жени сега толкова усилено работят, че у тях се изменя хормоналният фон.

Момичетата-мениджъри се загробват в строителни компании, автомобилни компании, рекламни агенции, изпитват ужасно претоварване, не само физическо, но и психологическо

Симптомите на работохолизма са много. Например, човек дава цялата си сила на рабата, въпреки че отдавна е престанал да чувства удоволствие от нея. Дори и да получава, то не е от самия процес на работа, от това дали ще го похвалят, благодарят и забележат, да видят, че се справя, че е способен.

Едно от убежденията: „ Трябва да съм съвършен“. За него, ако работата не е свършена, той не може да си почине. Друго поведение е да упражнява свръхконтрол и му е трудно да делегира задачи на другите. Шесто работохоликът може да изпадне в депресия, да се почувства обезценен и самотен. За този тип личност, изходът от ситуацията е да развива своето Свободно дете – да бъде спонтанен, емоционален, да се научи да се забавлява и да си почива.

За работохолика работата може да е и спасителната сламка, която го избавя от потъване. По тази причина той се хваща за нея толкова здраво и фанатично. Усърдната работа (в негативен смисъл) измества фокуса от други проблеми, които човек има – семейни, социални или други. Колкото повече се задълбочават проблемите, толкова повече работи работохоликът. Желанието да бъдеш непрестанно зает е свързано с желанието да елиминираш възможността мислите ти да се насочат към корена на нещата. Работохоликът непрекъснато решава сложни казуси на работа, помага на други хора в работните им задачи, спасява ситуации, гони крайни срокове, защото там, в работата, се чувства силен. Там държи нещата под контрол. Колкото по-слаб се чувстваш в това да се справиш със собствения си живот, толкова повече бягаш и се вкопчваш в това, в което се чувстваш способен и могъщ, а именно работата. Вероятно ще се сетите за поне един човек, който се справя блестящо с работните си задължения, менажира хора, работи изключително динамично, на работни срещи е ненадминат оратор, но в личния си, емоционален живот е абсолютно безпомощен – трудно контактува с противоположния пол и е неспособен да изгради трайни отношения. Работохолиците, които са семейни, често бягат от това да разрешат проблемите вкъщи като изцяло се скриват в работата си. Това само задълбочава кризата и често води до разпадане на семейството.

Работохолизмът е бягство от реалността, изместване на фокуса. Патерица, която не решава проблема, а дори го задълбочава. Кръгът става порочен. Работохолизмът също води да психични, физически и социални последствия, за които човек трудно си дава сметка.

Симптомите на работохолизма могат да бъдат еднакви при много хора, но корените в основата му са твърде индивидуални. Добро начало е човек да си даде сметка, че деструктивната му отдаденост на работата може да е изместване на фокуса от нещо друго, с което му е трудно да се справи.

Например, ако имаме проблеми в семейството си и имаме трудности да ги разрешим, няма нищо срамно в това да потърсим помощ от специалист.

Работохоликът се заставя сам да работи (мазохизъм). И тук не става дума за усилие, което е на ръба на приятното, както е в любителския спорт, а именно насилието върху себе си. Работохоликът не иска, но постоянно се убеждава, опитва се да продължава да работи. Работата вече не е радост, а се извършва насила и поради страх от едно или друго съображение.

След това човекът започва да се насилва, изпитвайки прекомерно напрежение от физически и емоционални сили. И в един ден просто изгаря, т. е. не се справя с психологическата ситуация.

Енергичните хора, които умеят да се забавляват и да извършват с удоволствие качествена работа, знаят как да се отпуснат и да поддържат и лични, и приятелски взаимоотношения, тоест тези, на които работата не е в ущърб на живота им – нямат никаква връзка с работохолиците.

Ако човек няма обективни причини, за които си заслужава да отиде на работа, най-вероятно причината се крие в него.

Например, от вътрешната пустота, от загубата на смисъла на живота. Човек може да се скрие в работата, когато не разбира, че животът е ценен сам по себе си, независимо от това, което правите, колко пари, деца, приятели или власт имате.

Усещането за радостта от живота, моята индивидуалност, създадена по образ и подобие на Бога – това чувство може да бъде загубено. Тогава човек се нуждае от нещо, за да оправдае съществуването си, за да запълни празнината и да си даде импулс да става от леглото. И често това е работата му. Но живота е нещо много повече от работа. И ако вие не се погрижите за себе си, няма кой да го стори вместо вас.

Техниката Тетахилинг може да ви избави от негативни убежедения!

Бъдете здрави и успешни!

Един разговор може да промени живота ти!

Роси

Споделете статията с други, ако ви е харесала!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here